Всички мислеха, че ще е или Португалия, или Испания. Обаче гръмна Ирландия. Което не значи, че в един следващ момент не може да гръмнат Испания или Португалия, да не дава Господ, понеже там 100 милиарда евро няма да стигнат.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

 Истината всъщност е, че гръмна не толкова Ирландия, колкото изгърмяха ирландските банки. Както много други банки по света, и те кредитираха юнашки, а когато кризата дойде и цените на имотите се сринаха, а много хора си загубиха работата, не могат да си съберат вересиите. Затова сега Европа ще плати, включително и ние, българите, макар да нямаме никаква вина за това. Сгромолясването на Ирландия даде отново повод на Вацлав Клаус, който не си е добил самочувствието поради факта, че страната му е член на ЕС, да каже, че Чехия не бърза с въвеждането на еврото. Ние сме си добре с кроната, горе-долу каза Клаус, глейте какво става с Ирландия и Еврозоната. Клаус е известен евроскептик, което не пречи на Чехия да използва всички предимства на европейското си членство. С една важна особеност – не се връзва много на “Брюксел рече това, Брюксел рече онова”. Чешкият президент е от онова поколение политици, които правеха и правят това, което смятат за нужно, а ако то съвпада с брюкселската висша политика – много хубаво. Ако ли не – не.

В България, може би защото доста закъсняхме с нормализацията, все още брюкселското признание представлява първостепенна ценност. Финансовият министър Симеон Дянков например почти в началото на мандата си се опита да се домогне до такова признание, поставяйки си като свръхзадача да закара страната в така наречената чакалня за Еврозоната – валутния механизъм ERM 2.

Когато се разбра, че това няма да стане скоро, на хоризонта се тури друг европейски репер – Шенген. Полусъюзникът на правителството Иван Костов веднага се хвана за него и рече, че ако ни приемат в Шенген, това ще е висока оценка за управляващите за справянето им с престъпността. Ако не ни приемели, това щяло да е провал. В добрия случай това е мислене от типа “щом Брюксел ни харесва, значи всичко е наред”. В по-лошия може да предизвика политическа криза от проблем, който няма почти никакво значение за това как ще се развива България. Влизането в Шенген, което все пак е по-вероятно да се случи, отколкото да не се, няма да промени почти нищо за България. Вероятно е да се отрази в някаква минимална степен например на кредитния рейтинг на страната, но това ще е по-дългосрочен процес. Оттам нататък за хората всичко ще си е както си е сега.

Каквото и да се говори, България вече почти няма нужда да покрива формални критерии, за да можем да кажем, че се справяме: вътре сме в ЕС и НАТО, признали са ни за пазарна икономика и демокрация и сме равноправни партньори.

Въпросът вече не е да покриваме чисто формално този или онзи критерий, а да почнем да пълним с реално съдържание всичко онова, което на книга вече го имаме. То значи преди всичко работа вътре в страната, за да може поне малко и най-накрая българинът да усети и с джоба си, че е европеец. Ако това стане, ще минем някакси и без Шенген.

Великобритания например не е в Шенген. И какво й е?