Здравей

Потребител:

Парола:




Помни ме

[ ]
[ ]
[ ]




Новини 2018

ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031 
 


Ден и час

 


Търси PHARMABG.NET



Онлайн

Гости: 2, Регистрирани: 0 ...

най-много онлайн: 115
(Регистрирани: 0, Гости: 115) на 01 апр : 13:27

Регистрирани: 242
Най-новият регистриран: EMILIQ

Форуми

PHARMABG.NET :: Форуми :: Подкатегории :: Специализиран
 
<< Предишна тема | Следваща тема >>
Фармацевтичният бизнес - в топ три индустрии
Редактори: admin , salvia, иван, Post to Facebook
Автор Отговор
admin
сряда 27 септември 2017 - 10:10:50
admin=salvia.... моите мнения са си мои лични


Регистриран потребител #1
Регистриран: четвъртък 20 ноември 2008 - 21:27:53
съобщения: 2959


За откриятията и клиничните изпитвания във фармацевтиката, самолечението, страничните ефекти, срока на годност и качествата на лекарствата


 Почти няма човек на планетата, който да не е клиент на този бизнес, и какво се случва в него засяга всички ни.
 
За много утвърдени лекарства излизат проучвания, че всъщност не са толкова полезни или че дават дългосрочни неблагоприятни ефекти. Например наскоро отново за ибупрофена. Защо се получава това?

  - Ибупрофенът е много хубава молекула и като средство за лечение на възпаление е вече наравно с парацетамола. Проблемът с проучванията... Има страшно много проучвания и това, което убягва на хората е, че ние говорим тук за популационни статистики, всеки съди по баба си и леля си, но ако погледнем голямата картина виждаме други по-общовалидни резултати.
 Когато се разработва лекарство, то се тества клинично при подбрана популация от хора.    
 Има си критерии за включване. Подбират се хора, които не са супер хетерогенни, защото при хетерогенна извадка никога няма да се получи хубаво проучване. Но дори една богата голяма фирма ще направи проучване, което в най-добрия случай ще обхване десетина хиляди души, понякога 15 и повече, макар че това вече е екзотика.
 След което, си представете, че това е лекарство за лечение на язва. Потенциалните потребители са над 1 млрд. и ако един страничен ефект се наблюдава с честота едно на 15 хиляди души, той никога не може да бъде хванат в рамките на формалната програма за клинични проучвания. Понякога 10-15 години, след като нещо, е пуснато на пазара се оказва, че то има неприемливи – супер редки, но ужасно тежки странични ефекти, които не позволяват то да се употребява в хуманната медицина.
Има един антибиотик например – хлорамфеникол – и все още при тежки инфекции той има своята роля, може да се използва дори за лечение на антракс, чума и менингити, но от капките за очи с това вещество са умрели хора, документирано. Защото при един на 30 хиляди души прави много тежка анемия.
 Винаги в медицината се гледа съотношението полза-риск. Има тежки заболявания с лоша прогноза, при които ние абсолютно пренебрегваме някои странични ефекти, които биха били неприемливи ако, да речем, човек ще лекува хрема. Ако ще лекуваме хрема и ще ни окапва косата или пък ще станем стерилни - тогава това не бихме го приели. Всичко е въпрос на кантар.

 Фармацевтиката се развива експоненциално, непрекъснато се тестват нови молекули и бързо влизат за клинични изпитвания и експериментално лечение сред пациентите, но те нямат критичната маса данни, за да знаят дали лекарството не вреди повече, отколкото помага.

 - Ако направим бърз преглед, язвената болест например е заболяване, от което все още може да се умре. Обаче преди десетилетия за същинско лечение са се взимали антиациди, които нямат траен ефект и рано или късно се стигало до хирургия, с която да се изреже проблемът. В момента има лекарства, които се справят с всяка язва в рамките на няколко седмици. Има огромен напредък. За ХИВ - каквото и да говорим, човекът със своя гений успя да превърне едно ужасяващо заболяване в хронична болест. В момента хората не развиват СПИН, а персистират десетилетия с ХИВ-инфекция. Хепатит С също беше победен.
Във всяка индустрия особено в такава индустрия, в която има голям марж, има и много страшни неща, но ползите от нея са много по-големи от всичките вреди, за които се говори.

 И още нещо за клиничините изпитвания на нови лекарства - те са хиляди и дават надежда на милиони болни, при които нищо друго налично не работи, но колко време може да отнеме лекарството да достигне наистина до тях? И имат ли основание да се радват, ако чуят например, че някакви учени някъде са разработили нова молекула точно срещу тяхната болест?

 - Зависи кои са учените и къде се намират. Ако са учени от университет, те могат да намерят нещо много ценно, но нямат финансовия ресурс да го докарат до пазара. Защото истината е, че това е състезание, което е подобно на оплождането. Втурват се много сперматозоиди, но един отива и върши някаква работа.
Отпадането е много голямо - отпадат лекарства на различен етап от разработването им. Може да е още на етапа пред клиниката, да се окажат канцерогенни при мишките, да речем. А за съжаление, едно проучване понякога може да е направено и много леге артис, но когато подадеш документи за регистрация по официалната процедура, те просто да ти кажат: не, не ни седи много добре. Така че могат да минат 10 години, могат да минат и милион години, т.е. в крайна сметка никога да не стигне до пазара.
Много често у нас се преекспонират свойства. Някой нещо открил или победил рака... Никога няма да бъде победен ракът в този смисъл, защото ракът не е една болест, това са над 300 различни заболявания и с лечението им ще се случват интересни неща, но те ще бъдат все по-тясно насочени. Няма как да се намери едно хапче за всичките.
 И затова е много опасно, когато учени се занимават с шарлатания, това е наукоподобие.     
 Да, той е открил нещо, което не е минало даже през плъх, мишка, куче или маймуна, но той вече говори за излекуване. Определена биологична активност не гарантира клиничен ефект.

 Кога самолечението е добър вариант и окей ли е изобщо?

 - Окей е, разбира се. Ние живеем в динамичен свят и знаем, че лекарите стават все по-трудно достъпни. Да, в идеалния случай, за всяко нещо трябва да ходиш на лекар, но нито имате време, нито имате желание да се занимавате и двамата, заради това, че си кихнал няколко пъти. Всичко зависи от това кой е пациентът. Ако пациентът е здрав, нормален, интелигентен човек, той би могъл да поеме в свои ръце част от грижата за себе си и да се консултира с фармацевт за някои неща.
Ако обаче пациентът знае, че има тежки хронични заболявания, че има имунен дефицит, че е много възрастен, че му е правена тежка оперативна интервенция, че има тежко инфекциозно заболяване – да, разбира се, всичко е въпрос на популация. И да, понякога едно лекарство е асоциирано с рискове, но тези рискове са да речем едно на половин милион, има такива. Това е голямата картина, обаче има и популации, в които този риск ще е много голям.
 Затова самите компании, които толкова се демонизират понякога от хората, си имат отдели по безопасността на лекарствата и са длъжни да събират периодична информация за лекарствената безопасност, която да подават в агенциите по лекарства. Така че и агенциите и компаниите търсят странични ефекти и ги докладват непрекъснато.

 Изтеклият срок на годност на лекарствата проблем ли е? Широкият мит е, че може и след това да се пият, но до кога?

 - Абсолютен проблем е. Изтеклият срок на годност е нещо, което означава, че лекарството трябва да се вземе и да се изхвърли в боклука. Всеки ще ви каже "да, ама...". Но с това "ама" не правим нищо. И за кренвирша важи - може би ще става за ядене след една седмица, ама...
 Тъй като лекарствата съдържат активни съставки и помощни вещества, производителят е провел серия от проучвания, които показват в какъв период от време лекарствената субстаниция остава непроменена над 90% от това, което трябва да е. Ако пише 10 мг активно вещество, и 9 да е пак ще върши работа. Но извън срока на годност вече ние попадаме в зоната на здрача. Те самите са отпуснали някакъв толеранс, но след като мине срокът на годност производителят не носи отговорност за нищо, което се случва.
 В много от случаите ще се касае за това, че просто лекарството няма да бъде достатъчно ефективно, но има случаи, при които е установено, че лагеруването дори при нормална среда води до натрупване на токсични отпадни продукти. Тетрациклините например, тези антибиотици, крият риск от бъбречно увреждане, когато са с изтекъл срок на годност. При капките за очи пък като ги отвориш, независимо какво пише на опаковката, след отваряне са годни четири седмици, защото вътре могат да се развият много опасни бактерии, които могат да увредят окото.
 Така че изтеклият срок на годност просто означава това - че продуктът вече не е годен за употреба.

 Как пациентите сами могат да си провалят лечението? Освен да отказват или да забравят да пият лекарството, какво друго може да ги саботира?

 - Лекарството е предписано от лекар или препоръчано от фармацевт на конкретна личност. Принципът на индукцията - от общото към частното - тук не е валиден. Не можем да считаме, че за всички хора, които познаваме с подобни симптоми можем да препоръчаме нашето лекарство. Защото един пациент с болест на Хочкин може да има висока температура и ние давайки му антипиретик ще му маскираме клиниката. Има хора, които имат язва, защото имат рядко туморно заболяване, но ако им се препоръча лекарство за язва, ще се прикрият симптомите и няма да отидат на лекар. Така че е много важно да не се препоръчва просто така.
 Другото важно е да не се пие по-кратко, или по-дълго, отколкото е казано. Ако антибиотикът е за 5-7 дена - пиеш го, независимо че на третия ден си окей. И обратното, ако докторът ти е казал, че за съжаление имаш хипертония и ще пиеш хапче доживот - ами доживот ще го пиеш.

 Има ли каквито и да е основания да се пият хомеопатични лекарства?

 - Хомеопатията е доста по-различна от конвенционалната медицина като принцип. Като цяло тези продукти са възникнали традиционно и като учение, говорим за началото на 19 век. Т.е. те не са минавали през тази формална оценка на безопасност, ефективност и т.н. Предвид че там дозите са много ниски, те вероятно са безопасни. По отношение на ефективността - нищо не може като кон с капаци да се отрече, но не съм специалист по хомеопатия.
 Хората да не спират конвенционалното лечение. Нека да опитат, ако искат и с хомеопатия, но ако лекарят им е предписал някакъв лекарствен продукт да не го спират, най-малкото без да поговорят първо с него.

 На въпросите отговори проф. Георги Момеков, д.ф., председател на Българското научно дружество по фармация и преподавател в катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" при Фармацевтичен факултет на Медицински университет-София

/в. Дневник, 26.09.17/





[ Редактирано сряда 27 септември 2017 - 14:39:12 ]

_________________________________________

Моля, посетителите да кликнат по един път на рекламата, за да поощрят този сайт!

препоръчано

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Как изобщо бихме могли да притежаваме каквото и да било?
В най-добрият случай сме само временни собственици
на играчките си за кратък отрязък от време.

=======
Най-отгоре
admin
сряда 27 септември 2017 - 14:51:31
admin=salvia.... моите мнения са си мои лични


Регистриран потребител #1
Регистриран: четвъртък 20 ноември 2008 - 21:27:53
съобщения: 2959

Добави коментар към горната статия ^ bv.gif



_________________________________________

Моля, посетителите да кликнат по един път на рекламата, за да поощрят този сайт!

препоръчано

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Как изобщо бихме могли да притежаваме каквото и да било?
В най-добрият случай сме само временни собственици
на играчките си за кратък отрязък от време.

=======
Най-отгоре
 

Иди:     Най-отгоре

Публикувайте тази тема: rss 0.92 Публикувайте тази тема: rss 2.0 Публикувайте тази тема: RDF
Powered by e107 Forum System


Back on top ^



'crystalx 1.1' by Joei. Original html theme by Nuvio. This theme also contains code by Wiedhodho.
Време за изпълнение: 0.1650 сек., 0.0215 от тях за заявки.