Здравей

Потребител:

Парола:




Помни ме

[ ]
[ ]
[ ]




Новини 2020

ПВСЧПСН
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031 
 


 


Търси PHARMABG.NET



Онлайн

Гости: 10, Регистрирани: 0 ...

най-много онлайн: 171
(Регистрирани: 0, Гости: 171) на 27 авг : 22:00

Регистрирани: 215
Най-новият регистриран: pharmabg

Форуми

PHARMABG.NET :: Форуми :: Закони, Наредби и Правилници в областта на фармацията :: наредби, закони
 
<< Предишна тема | Следваща тема >>
Всичко за аптечната карта
Редактори: admin , salvia, иван, Post to Facebook, pharmabg
Автор Отговор
pharmabg
събота 28 декември 2019 - 21:00:40

Регистриран потребител #700
Регистриран: събота 26 януари 2019 - 18:02:51
съобщения: 32


Фактология

Първо ще разгледам законодателните промени и мотивите, предложени в закона по отношение на националната аптечна карта, а след това ще се опитам да направя безпристрастен коментар на тези промени и на начина, по който те ще се отразят на аптечния пазар според мен.

Какво представлява националната аптечна карта?

Целта на националната аптечна карта според МЗ е:
"осигуряване на оптимален достъп на населението до лекарствени продукти от аптеки“

За постигането на така формулираната цел законодателят предлага съставянето на националната аптечна карта (НАК), за което е необходимо:

  1. Да се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти
  2. Да се идентифицират областите, общините и населените места с недостиг на аптеки.
  3. Да се установи достъпът на населението до аптеки, като се вземе предвид тяхното териториално разпределение, разпределението им според демографската структура на населението и според дейностите, които те извършват.
  4. Да се извърши оценка и на потребностите от магистър-фармацевти, които работят в аптеките.
  5. Да се прилагат мерки за стимулиране на осигуряването на лекарствени продукти

Как ще се случи всичко това?

Аптеки, които работят на територията на общината, където има недостиг на аптеки, ще могат да осъществяват дейност на втори или следващ адрес след включване на втория или следващ адрес в разрешителното. За да осъществява дейност на втори или следващ адрес, аптеката трябва да отговаря на следните изисквания (нов чл. 225а):
  1. Трябва да има валидно разрешение за аптека, работеща на територията на общината, където има недостиг на аптеки.
  2. В аптеката на основния адрес трябва да се извършва:
    • отпускане на лекарствени продукти за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК съгласно Условията и реда по чл.45, ал.17 от ЗЗО;
    • отпускане на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества по смисъла на ЗКНВП;
    • отпускане на лекарствени продукти на ветерани от войните;
    • отпускане на лекарствени продукти на военноинвалиди и военнопострадали;
    • отпускане на лекарствени продукти извън случаите по т. 1, 3, 5 и 6.
  3. Допуска се работното време на втория/следващ адрес да бъде минимум два дни по четири часа.
  4. В аптеката на втория адрес трябва да работи минимум един магистър-фармацевт или помощник-фармацевт.
  5. НЕ се допуска приготвяне и отпускане на лекарствени продукти по магистрална рецептура на втория/следващ адрес.
  6. Изискванията към устройството, помещенията, работното време на втория/следващия адрес на аптеките, както и обслужването на пациентите в тях са същите, както и за обекта на първия адрес. (според изискванията на НАРЕДБА № 28 ОТ 9 ДЕКЕМВРИ 2008 Г. ЗА УСТРОЙСТВОТО, РЕДА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА РАБОТАТА НА АПТЕКИТЕ И НОМЕНКЛАТУРАТА НА ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ПРОДУКТИ)
  7. За вписването на втори или следващ адрес ИАЛ събира такса, която предстои да бъде уточнена в този документ.
Разрешава се на помощник-фармацевт да бъде управител на аптека в място с недостиг на аптеки, а не само на местата, където няма разкрита аптека. (промяна на чл. 225). Аптека, открита по този ред, работи с нормално работно време.

Как се изработва националната аптечна карта?

Чл. 227б. (1) Националната аптечна карта се изработва въз основа на областни аптечни карти
Областната аптечна карта се изработва по образец и по ред, определени с
методика, утвърдена от министъра на здравеопазването.
За целта се съставят комисии по изработката на съответната карта: областна комисия и национална комисия (вж. инфографиката).

Какво се съдържа в областната аптечна карта?

  1. Данни за демографската структура и използването на лекарствени продукти за домашно лечение от населението в областта;
  2. Броят, дейността и разпределението на съществуващите в областта аптеки;
  3. Броят на практикуващите магистър–фармацевти и помощник–фармацевти в аптеки в областта;
  4. Прилага се и становище относно необходимия минимален брой аптеки по дейности, както и на необходимия минимален брой на магистър–фармацевти в аптеките, определени съобразно потребностите на населението в съответната област при условия и по ред, определени в методиката.

Какво се съдържа в НАК?

  1. Oбластните аптечни карти;
  2. Kонкретните минимални потребности от аптеки за достъп на населението до лекарствени продукти и до видовете дейности по чл. 227а, ал. 3 по области, общини и населени места;
  3. Разпределение на аптеките по брой на населението по области, общини и населени места;
  4. Графично посочване на съществуващите аптеки върху картата на страната според вида на дейностите, които извършват;
  5. Анализ на състоянието в областите, общините и населените места, изразен чрез:
  6. броя на минимално необходимите магистър-фармацевти в областите, общините и населените места според броя на аптеките;
  7. броя на минимално необходимите аптеки по видове дейности, по области, общини и населени места;
  8. недостига на аптеки по видове дейности по чл. 227а, ал. 3 по области, общини и населени места.
"Конкретните минимални потребности от аптеки за достъп на населението до лекарствени продукти и дейности по чл. 227а, ал. 3 и разпределението на аптеките по брой на населението се определят съгласно методиката по чл. 227б, ал. 4."

Работно време на аптеката – част от разрешителното?

Извършват се редица промени, свързани с регламентирането на работното време на аптеките като част от разрешителното (свързани със създаването на график за нощни дежурства). Това означава, че при регистриране на аптека заявителят трябва да посочи предварително работното време на обекта и да го спазва под риск от глоба. Глобата за неспазване на работното време или графика за нощни дежурства е обозначена в чл.288б (нов) и е от 1000 лв. до 3000 лв., а когато нарушитението е извършено от юридическо лице – от 2000 лв. до 6000 лв. При необходимост от промяна на работното време на аптеката (вероятно) ще трябва да се заплати и съответната такса към ИАЛ (чл. 231)

Нощни дежурства за аптеките

Във връзка с основната цел на аптечната карта, а именно „осигуряване на оптимален достъп на населението до лекарствени продукти“ се въвежда чл. 233а (нов). В чл. 233а се въвежда задължителен график за нощни дежурства за всички аптеки (по чл. 229), които се намират на територията на административния център на областта, в която е установен недостиг на денонощни аптеки. Графикът се изготвя за всяко тримесечие от съответната РЗИ. Неспазването на графика се наказва с глоба.

Коментар на автора

Безспорно въвеждането на национална аптечна карта е една от най-големите промени, предложени в новия проектозакон за промяна на ЗЛПХМ по отношение на работата на аптеките. Въвеждането на НАК е отдавнашна цел на ръководството на БФС, която тази година изглежда е на път да бъде постигната. Това би могло да бъде повод за радост от страна на фармацевтичното съсловие, ако се сметне, че в дългосрочен план би могло да доведе до регулиране на фармацевтичния пазар не само на търговски принцип. Също така, потенциално би трябвало да доведе и до подобряване на достъпа на населението до лекарства и до по-качествена фармацевтична услуга. За съжаление в настоящия прочит на проектозакона за мен остават повече въпроси, отколкото отговори.

Въпросите:

Колко филиала може да има една аптека?

В свое интервю за Bloomberg проф. Гетов казва, че една аптека би могла да има до два „филиала“. Макар думата „филиал“ да не присъства в лексиката на законодателя, смело можем да предположим, че „втори адрес“ и „филиал“ са едно и също. За съжаление в закона се говори за „втори/следващ адрес“, което не предполага ограничение на броя филиали, които биха могли да се разкрият. Според предложението… безкрайно много.
 Неясно остава защо няма предвидено ограничение на броя на филиалите и същевременно не се планира изискване към броя магистър-фармацевти, работещи в основната аптека. Все пак не е логично един магистър-фармацевт, колкото е законово предвиденият минимум за откриването на основната аптека, да може да обслужва един или повече филиала, докато работи и в основната аптека, при спазване на нормално работно време.

 Какво означава „недостиг на аптеки“?

  Също не става ясно. Недостигът ще се установява от две комисии, работещи под контрола на министъра на здравеопазването по методика, определена от министъра на здравеопазването. А дали да бъде разкрита аптека на място с недостиг на аптеки ще изказва компетентно мнение „Експертният съвет по търговия на дребно с лекарствени продукти“. С други думи, никаква идея нямам как ще се определя този недостиг.

 Ще се подобри ли достъпът до лекарства на населението?

  Неясно. Разкриването на „филиали“ би трябвало донякъде да реши проблема с достъпа до лекарства там, където няма разкрити аптеки (при положение, че се разкрият такива). За съжаление моето лично мнение е, че разкриването на филиали в места, където вече има функционираща аптека, но и недостиг на аптеки, би могло да създаде предпоставка за закриване на вече функциониращата аптека (която е с пълно работно време) вследствие на увеличената конкуренция. В слабо населените райони причината да не се отварят аптеки е ниската рентабилност вследствие на малкия брой жители. Ако същият брой жители се разпредели между две аптеки, то би могло да се окаже, че работата е нерентабилна за вече съществуващата аптека. Или и за двете. В резултат на което стигаме до хипотезата, че и „старата“, и „новата“ аптека може да затворят и населението да остане без достъп до лекарства.

 Наистина ли тези мерки ще стимулират бизнеса?

  На практика мерките са три:
– намалено работно време за „филиалите“
– по-ниски административни такси
  и най-важната:
– премахване на необходимостта от свободна диплома на магистър фармацевт за разкриването на втора и следваща аптека. Пряк икономически стимул за разкриване на „филиали“ няма. Дали посочените мерки са достатъчни, за да привлекат инвестиции и да стимулират бизнеса да разкрива „филиали“ в местата, където има малко и относително бедно население, предстои да видим.

 Кой ще отвори аптеки в тези населени места?

  Според мен това е важен въпрос предвид изкривената пазарна структура, която наблюдаваме в България. На нашия пазар едновременно присъстват етичният модел, веригите аптеки и хоризонталната и вертикална интеграция. Възможността за разкриване на аптеки на втори и следващ адрес има потенциала да изкриви допълнително тази картина. Както описах в примера по-горе, създадената ситуация би могла да позволи на веригите по-лесно да се намесят в малките пазари и да изместят от тях малкото останали единични аптеки, които със сигурност не са пригодени да оцеляват в условията на такава конкуренция.

 Кой ще работи в тези аптеки?

  В закона е разписано, че на втория адрес на аптеката може да работи помощник или магистър фармацевт. В същото време, както във всяка аптека, само магистър-фармцевт може да отпуска лекарствени продукти по лекарско предписание, а помощник фармацевтът може да работи само под контрола на магистър-фармацевт и няма право да отпуска лекарства по лекарско предписание. Превид липсата на изискване за числеността на персонала на основния адрес на аптеката при откриването на втори адрес остава отворен въпросът как ще се гарантира обслужването на втория адрес от съответните професионалисти (т.е., магистър-фармацевти). Всъщност основното облекчение, предвидено в закона, е липсата на необходимост от магистър-фармацевт за втори и следващ адрес. Същевременно виждаме предпоставки за затруднен контрол на дейността на „филиалите“ – част от тях е много вероятно да се разкрият в отдалечени райони, както и да работят с намалено работно време. Освен това има реална опасност да се окаже, че в условията на недостиг на магистър-фармацевти и помощник-фармацевти отварянето на „филиали“ ще утежни допълнително проблема с липсата на квалифициран персонал в аптеките. Т.е., същият брой фармацевти ще трябва да се разпредели на още по-голям брой аптеки.  Следователно е необходимо да се въведат допълнителни мерки, които да гарантират, че на „втория и следващ адрес“ ще работи персонал с фармацевтично образование и че лекарствата ще се отпускат от магистър-фармацевт.

 Ще има ли нощни дежурства по график?

  Предложението за нощни дежурства по график е абсурдно. За да се полага нощен труд, работодателят трябва да отговори на доста изисквания. Не всяка аптека и работодател могат да отговорят на тях. Което води до още въпроси. Например:
– Аптека, в която работи само един магистър фармацевт, как ще полага нощен труд?
– Аптека без нощно гише как ще полага нощен труд? Или всички аптеки ще трябва да се снабдят с гишета за нощна смяна? Ако ще е така, как бизнесът ще посрещне тези допълнителни разходи? Иначе казано, предложените промени са абсурдни и нямат никаква логика. Въпреки абсурдността обаче все пак е важно да се изрази съсловно мнение, за да не влезе предложението в сила. Ето и една интересна статия по отношение на нощния труд: Нощен труд – изисквания и добри практики за осигуряване на ЗБУТ

 Защо са необходими две комисии за създаване на национална аптечна карта, при условие, че ИАЛ има почти всичката необходима информация за този проект?

  Според чл. 19 ал.1 т.1 от ЗЛПХМ „Изпълнителната агенция по лекарствата поддържа и води регистри на: […] 5. (изм. – ДВ, бр. 60 от 2011 г., в сила от 5.08.2011 г.) издадените разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти;“ Това означава, че по-голямата част от информацията в предложената национална аптечна карта е на разположение на ИАЛ.

 Има ли смисъл от НАК?

  Да. На националната аптечна карта следва да се гледа като на инструмент. Тоест резултатът от употребата му би могъл да е както положителен, така и отрицателен в зависимост от това кой, как и за какво ще го използва. Възможните отрицателни резултати описах по-горе (нощните дежурства по график, недостигът на квалифициран персонал в увеличаващите се по брой аптеки и т.н.).  Също така обаче е възможно с помощта на националната аптечна карта да се оздрави състоянието на аптечния пазар и да се подобрят лекарствоснабдителният процес и достъпът до фармацевтични услуги.  В настоящия прочит последствията и ползите от НАК трудно могат да се предвидят предвид несъмнените рискове за развитието на аптечния сектор, за които говорих по-горе. Затова вярвам, че трябва да участваме активно в съсловния живот, за да можем да променяме бъдещето на професията си и да продължаваме да помагаме на пациентите си.

 Предупреждение

  Настоящият материал не претендира за 100% точност или изчерпателност. Текстът има за цел да запознае читателя с принципите на предложената национална аптечна карта и да предложи мое лично и неангажиращо тълкуване на казусите, които биха възникнали. Ако забележите фактологически грешки или неточности, моля, пишете, за да ги остраним. Ще се радвам, ако се включите с коментар по темата и продължим да я дискутираме заедно.




[ Редактирано събота 28 декември 2019 - 21:20:57 ]
Най-отгоре
pharmabg
събота 28 декември 2019 - 21:23:40

Регистриран потребител #700
Регистриран: събота 26 януари 2019 - 18:02:51
съобщения: 32

Добави коментар към горната статия ^ bv.gif

Най-отгоре
 

Иди:     Най-отгоре

Публикувайте тази тема: rss 0.92 Публикувайте тази тема: rss 2.0 Публикувайте тази тема: RDF
Powered by e107 Forum System


Back on top ^



'crystalx 1.1' by Joei. Original html theme by Nuvio. This theme also contains code by Wiedhodho.
Време за изпълнение: 0.0558 сек., 0.0115 от тях за заявки.